Защо плачеш, домът ти е цял?
Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде особено позволение на Клуб Z да разгласява Дневника ѝ на български.
14 април 2022 година
50-ти ден от войната. Руският боен транспортен съд най-после пристигна в крайния пункт на своето предопределение. Прекрасно.
Един другар ми изпрати снимка на моя жилищен блок в Харкив. Още е на мястото си. През цялото това време преднамерено не съм питала никой за своя блок. Не желаех да чуя, че към този момент няма къде да се върна.
Днес видях тази фотография и се разревах.
Жената, с която дружно разхождаме кучетата си, ми споделя с грузинския акцент: „ Защо плачеш? Нали е цялостен твоят блок. “
Трудно ми е да й обясня какво тъкмо чувствам.
Плача, тъй като още веднъж виждам тази алена тухлена стена. И табелката: „ Стоматология “ на фасадата. И кривнал още отпреди войната корниз. И това, третото ходило, с отчупения завършек на плочката. Хектор един път поряза лапата си на острия й ръб, и аз го обезопасих с лепилото „ Момент “ и парче от гумена изтривалка.
Плача за изсъхналите ми цветя на перваза на прозореца, за всяко едно магнитче върху хладилника, за детските рисунки на дъщеря ми по стените, за необикновено топлия халат, който виси на окачалка в банята ми, за плюшеното мече, останало вкъщи върху възглавницата.
Плача, тъй като в неделя няма да дойдат моите приятелки да ядем маца на „ еврейския Великден “ и няма да седнем с тях на моя балкон с табелката „ Вила “, шумно и радостно сипвайки в чашите алено изсъхнало вино.
Плача, тъй като желая да прегърна родителите си.
Плача, тъй като приятелката ми Ира към този момент в никакъв случай няма да прегърне своята майка. А Виталик в никакъв случай няма да види тухлената стена на своята къща.
50-тия ден от войната. Ние в този момент към този момент не плачем по някаква си една, разбираема причина. Ние плачем от благополучие и от горделивост, от изтощение и злоба, от обезсърчение и отмалялост – по едно и също време.
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR-директор на локалния голф-клуб* Superior Golf & Spa Resort.
Превод Валентина Ярмилко
Още по темата
14 април 2022 година
50-ти ден от войната. Руският боен транспортен съд най-после пристигна в крайния пункт на своето предопределение. Прекрасно.
Един другар ми изпрати снимка на моя жилищен блок в Харкив. Още е на мястото си. През цялото това време преднамерено не съм питала никой за своя блок. Не желаех да чуя, че към този момент няма къде да се върна.
Днес видях тази фотография и се разревах.
Жената, с която дружно разхождаме кучетата си, ми споделя с грузинския акцент: „ Защо плачеш? Нали е цялостен твоят блок. “
Трудно ми е да й обясня какво тъкмо чувствам.
Плача, тъй като още веднъж виждам тази алена тухлена стена. И табелката: „ Стоматология “ на фасадата. И кривнал още отпреди войната корниз. И това, третото ходило, с отчупения завършек на плочката. Хектор един път поряза лапата си на острия й ръб, и аз го обезопасих с лепилото „ Момент “ и парче от гумена изтривалка.
Плача за изсъхналите ми цветя на перваза на прозореца, за всяко едно магнитче върху хладилника, за детските рисунки на дъщеря ми по стените, за необикновено топлия халат, който виси на окачалка в банята ми, за плюшеното мече, останало вкъщи върху възглавницата.
Плача, тъй като в неделя няма да дойдат моите приятелки да ядем маца на „ еврейския Великден “ и няма да седнем с тях на моя балкон с табелката „ Вила “, шумно и радостно сипвайки в чашите алено изсъхнало вино.
Плача, тъй като желая да прегърна родителите си.
Плача, тъй като приятелката ми Ира към този момент в никакъв случай няма да прегърне своята майка. А Виталик в никакъв случай няма да види тухлената стена на своята къща.
50-тия ден от войната. Ние в този момент към този момент не плачем по някаква си една, разбираема причина. Ние плачем от благополучие и от горделивост, от изтощение и злоба, от обезсърчение и отмалялост – по едно и също време.
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR-директор на локалния голф-клуб* Superior Golf & Spa Resort.
Превод Валентина Ярмилко
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ